Поеми

КОГАТО ТИ С УСМИВКА МЕ ПЛЕНИ
Когато ти с усмивка ме плени,
усетих как потръпвам цяла,
но какво душата ми опитоми,
не различих в онази пролет бяла.

Когато в мене поглед прикова,
усетих как душата ми прелива,
но на този трепет нов зова,
не разпознах в оназ минута тъй красива.

Сърцето ми завинаги спечели
с най-горчивото очарование, и аз узрях,
разбрах, че обич нежна в мен гори,
щом първата сълза в очите ти съзрях.
                              Armand Sylvestre



ДВЕ МАЙКИ ЗА ЕДИН ЖИВОТ
Имало едно време две жени,
те не се познавали и никога не са се срещали,
едната е тази, чийто лик не помниш,
другата наричаш „мамо”.
Два отделни живота
за изпълнението на един – твоя.
Едната беше твоята щастлива звезда,
другата твоето слънце.
Първата ти подари живот,
втората те научи как да го живееш.
Първата създаде у теб нужда от любов,
втората ти даде любовта, която ти беше нужна.
Едната ти даде корените ти,
другата ти даде името си.
Първата ти предаде дарбите си,
втората ти показа целите, които да преследваш.
Едната даде живот на чувствата у теб,
другата успокои тревогите ти.
Едната получи първата ти усмивка,
другата изсуши сълзите ти.
Едната те даде за осиновяване,
защото не можеше да се грижи за теб.
Другата се моли горещо да има дете,
и Бог чу молитвите й, и я отведе при теб.
А сега, когато със сълзи на очи
ми задаваш вечния въпрос,
кай съм аз – плод на гените на предците ми
или плод на възпитаните в мен ценности и познание?
Нито едното, нито другото, скъпо дете,
ти си просто плод на две различни форми на
ЛЮБОВТА.